В днешно време се провеждат редица изследвания върху фазата на дълбокия сън и въздействието му върху учебния процес и възприемането на нови умения. Повечето от нас знаят, че лекият сън е ключът към щастието и производителността, а обратното, недоброто спане може да има отрицателни последици на нашите действия през деня. Но ново проучване успява да намери точно областта на мозъка, отговорна за изучаването на нови умения, и показва как тя може да бъде засегната от лошото качество на съня.
Екип от изследователи от Университета в Цюрих и Швейцарския федерален технологичен институт се стремят да проучат ефекта от нарушената дълбока фаза на съня върху способността на мозъка да учи нови неща. По-специално разглеждат способността на мозъка да се променя и адаптира в отговор на стимулите, които получава от околната среда, невропластичността в моторната кора и как е повлияна тя от дълбокия сън.
Моторният кортекс е мозъчната област, отговорна за развиването и контрола на моторните функции на организма, а фазата на дълбок сън е ключът към образуването и обработката на паметта, както и подпомагането на мозъка да се възстанови след ден на усилено натоварване. Изследването включва шест жени и седем мъже, които са помолени да изпълняват задачи през деня след нощ на спокоен сън и също така след нощ, през която дълбокият им сън е нарушен. Задачите са свързани с изучаването на серия движения на пръстите, а изследователите са могли да намерят точно мозъчната област, отговорна за учебния процес.
Използвайки електроенцефалограма, изследователите наблюдават мозъчната дейност на участниците докато спят. На първия ден от експеримента - след първата сесия за учене на движението - участниците успяват да спят спокойно. На втората нощ обаче изследователите манипулират качеството на съня на участниците. Те успяват да се съсредоточат върху двигателната кора и да разрушат дълбокия сън, като по този начин наблюдават въздействието, което лошият сън има върху невропластиката, свързана с практикуването на нови движения. Участниците не знаят, че тяхната фаза на дълбок сън е била повлияна външно. За тях качеството на техния сън е приблизително същото и в двата случая. Наблюдава се, че недобрият сън поддържа раздразнението на синапсите и блокира способността на мозъка да учи. Сутринта учебните постижения на участниците са най-високи, както се очаква. Въпреки това, с напредването на деня, те правят все повече и повече грешки. След нощта на възстановителен сън учебната ефективност на участниците отново се засилва. Но след нощта на нарушен сън тяхната ефективност на учене не се подобрява толкова значително.
Всъщност, сутринта след нощта на нарушен сън, представянето на участниците е толкова ниско, колкото вечерта на предишния ден. Причината за това, според изследователите, е че по време на манипулиран дълбок сън синапсите на невроните не почиват, както обикновено. През деня синапсите ни са раздразнени в резултат на стимулите, които ни заобикалят. По време на сън обаче тези синапси се възстановяват и дейността им се нормализира. Без този възстановителен период синапсите остават максимално раздразнени. Такова състояние влияе негативно на невропластичността, което означава, че изучаването на нови неща вече не е толкова лесно.
В силно възбудения регион на мозъка ефикасността на ученето е засегната и вече не може да бъде променена лесно, което пречи на изучаването на моторни умения.
Това е първият път, в който се доказва причинната връзка между дълбокия сън и ефективността на ученето.
Много болести се проявяват и в състояние на сън, като например епилепсия. Новият метод на проучване има възможността да манипулира тези специфични региони на мозъка, които са пряко свързани с болестите и така да се приведе нова форма на лечение и терапия.
Коментирай