Може ли храната да се ползва като приспивателно?
При някои хора периодът след хранене е свързан с чувство за комфорт, зареждане с енергия и желание за действие. При други, около 30 минути след хапването, се появява почти непреодолимо желание за дрямка. Причините са абсолютно естествени и имат обяснение, но фактът е, че тази сънливост е крайно нежелателна на работното място и е причина много хора да пропускат и закуската, и обяда, за да могат вечер да се нахранят спокойно и да си легнат.
Но въпросът е защо ни се доспива след хранене?
Според стари твърдения, причината е, че след нахранване, част от кръвта се насочва към стомаха, за да може той да я обработи, което пък води до умора и чувство за отпадналост.
Разбира се, това не е отхвърлено като невярно, но съществуват и други причини.
Типът храна също оказва значение. Има хора, които могат да консумират въглехидрати (всякакви тестени, зърнени храни и т.н.) и да се чувстват преливащи от енергия. Други пък са готови да подремнат час-два след като са хапнали някой сандвич.
Връзката може и да изглежда странна, но е напълно реална – сладките храни (както и тестените, и тези с висок гликемичен индекс) повишават нивата на кръвна захар, която пък стимулира секрецията на инсулин, а пък той от своя страна насърчава освобождаването на триптофан. Последният се използва в мозъка за производство на серотонин – хормонът на съня. Така цикълът се затваря, а на вас ви се спи толкова много.
Храните от заведенията за бързо хранене са изключително вкусни, пълни са с мазнини, много сол, захар, овкусители и т.н., които придават страхотен аромат и атакуват агресивно вкусовите рецептори. След удоволствието от хапването, празните калории, които са приети провокират пик в инсулиновите нива и отново се стига до умора, апатия и отпадналост в рамките на час-два след хранене.
Какво все пак може да се яде, без да се стига до непреодолимото желание за сън?
Добре е да не се пропуска закуската. Много хора се притесняват, че ще им се доспи, при това още в началото на работния ден, но подходящите съставки могат да дадат нужната енергия и ситост, докато стане време за обяд. Подходящата закуска включва овесени ядки, кисело мляко, плодове, комбинацията между тях или самостоятелно.
Добър избор са зеленчуци като краставици, зеле, домати, гъби, чушки, тиквички, моркови и други. Пилешкото и рибата също са подходящи, но зависи как са приготвени. За предпочитане е да са с по-малко мазнина.
Какво да се избягва, за да не се стигне до сънливост?
Въглехидратни храни – картофи, ориз, хляб, сладки храни, паста, десерти, бургери, дюнери, пици и т.н. Алкохолът също е добре да се избягва, макар че в работен ден малко хора си позволяват нещо повече от безалкохолна бира.
Освен типа храни е важно и количеството. Заложете на по-малка от обичайната порция. Отделете 1/3 от храната и не я яжте. Може да я вземете за вкъщи или просто да поръчате по-малка порция. Отлично решение е да си носите храна от вкъщи. Така ще сте сигурни какво има вътре и ще определите точното количество.
И все пак…
Ако не можете да надвиете чувството за умора, но не желаете да седите гладни цял ден, говорете с колегите и началството. Споделете с тях това, че имате нужда от 15-тина минути преди да започнете работа отново, но гледайте да се вместите в обедната почивка.
Направете си кафе, изпийте го след като обядвате и се отпуснете на стола (или ако имате специално място за почивка, още по-добре). Затворете очи и се опитайте да не мислите за нищо от ставащото наоколо. Дори и да не може да се сравнява с удобния ви матрак, след 15-20 минути кафето е започнало да действа, тялото се съвзема, а мозъкът „влиза“ в ритъм.
Коментирай